Крайно време беше да напиша тази статия - все пак това е родното ми село, нищо че в акта ми за раждане пише Пловдив. Малко история: името Сарая е турско, имало навремето турски бей, който имал любовница българка (но не като по филмите насила, било си взаимна любов) и специално за нея построил огромна къща, палат или на турски „сарай“. Та въпросният сарай бил покрай селото и хората като ходели там казвали „Отивам на сарая“ и така постепенно името се прехвърлило на цялото селце. След освобождението, държавата искала да смени името с нещо българско, но жителите отказали и го оставили така. Това всъщност нямало да се случи ако в селото имало дори един турчин, но понеже нямало, чиновниците не видели заплаха за България и просто го оставили.
Но да минем към 21 век. Към момента се наблюдава една много интересна тенденция да влизаме в новините или най-малкото първа страница на национален ежедневник. Скоро съм планирал пак да ни вкарам в бтв новините. Миналата седмица ходих на мач на селския отбор. Гледам аз и по едно време един от нашите играчи го спънаха, той се преметна през глава във въздуха, приземи се на гръб и от гръб подскочи на крака, продължавайки да бяга след топката. На мен ми увисна ченето от това изпълнение и попитах:“ Аве кой е тоя изрод ве?“. Оказа се, че това било Георги Георгиев – двукратен световен шампион по самбо, двукратен европейски по самбо и бронзов медалист по джудо от олимпийските в Атина. Голям пич, голямо име в спорта, а играе в най-обикновен селски отбор. А как ще влезем в новините? Много лесно, преди време бтв направиха забавен репортаж за един наш мач където последните в последната група играеха с нас предпоследните. Интересното на тази група беше, че от нея изпадане няма, защото няма накъде. Сега смятам да им пиша едно писмо да дойдат да видят как сега сме първи в групата, мачкаме наред и за нас играе световен шампион. Ще стане интересно продължение. За съжаление тези успехи не се дължат толкова на нашите родни футболисти, колкото на няколкото добри момчета от Пазарджик, които идват да играят за кеф.
Други по-известни моменти – отвлечената българка в Сомалия беше от Сарая, зверската катастрофа с камион с тухли където загинаха хора – те бяха от Сарая, първа страница на Телеграф със снимка на комшията, който набивал 240 км до Хасково с колело за да гласува на парламентарните избори, африканецът който се обеси на ветропоказателя с библия в ръце и преди това запали две чисто нови коли също го направи в Сарая. Магарето паднало в помийната яма което посред нощ разкара 4 джипа на гражданска защита и четири местни вестника, и то беше сарайско, а патърдията беше все едно има затрупани миньори. Има още доста подобни примери, за които не се сещам в момента. Характерна особеност е, че за всеки един човек от наше село може да се направи пълнометражен документален филм. Хората им трябват деситилетия живот и обикаляне по целия свят, за да могат да кажат, че са видели какво ли не. На мен ми отнема по няколко дена месечно и с чиста душа мога да кажа, че вече нищо не може да ме изненада.
mitakka